Следвай Духа си

Научи се да следваш Духа си.

Научи се да се доверяваш на Вселената и да пускаш контрола, защото Вселената има странни и необичайни начини да ти помага да изпълняваш това, което искаш, ако се научиш да изключваш съзнателната си мисъл, поне от време на време, и се научиш да се доверяваш на вътрешното ти чувство и на твоята Интуиция, защото те много по-добре знаят как да те направляват през живота, отколкото твоите мисли.

Ето един пример.

Когато обработвах лекцията си на Дейвид Гогинс “Как да изградим Дисциплина, Увереност и Вяра” ми трябваше музика, трябваха ми няколко определени песни, които да съвпадат с атмосферата и духа на лекцията, за да я завърша и да се получи уникално, както аз си го представях, но така и не успях да намеря песни, които да съвпадат на точно тази лекция, въпреки че имах изтеглени може би над 100 песни плюс факта, че минах през всички тях, за да ги опитам и да видя дали пасват на тази лекция, но така и не намирах правилната песен, опитвах какви ли не начини, но аз просто не знаех как да го направя, не намирах правилния начин, не намирах правилната песен, за да завърша лекцията и за да го направя съвършено.

Затова спрях и вместо това реших да си подредя музиката, която вече бях използвал в предишните ми лекциите в определени папки, за да не се объркам и да използвам една и съща песен 2 пъти.

Не знам защо реших да направя това, даже когато го правих се чудех на себе си: “Защо правиш това, при положение, че си каза и написа, че днес ще сложиш и ще завършиш етапа със слагането на музиката?”

Чух тази мисъл, осъзнах тази мисъл, но въпреки това не й обърнах внимание и не я последвах, не й позволих тя да ръководи поведението ми, а просто се доверих на интуицията ми, на Духа ми и на това къде ме води вътрешния ми глас, вътрешното ми чувство, без да го подлагам на съмнение или анализ.

Просто оставям на това, което Е, да действа чрез мен, аз просто се превръщам в инструмент на моя Дух и го оставям той да действа вместо мен, като тук умът няма право да се намесва.

В Дзен това се нарича “Енсо” - моментът, в който Духът е свободен да твори и да създава, да действа, без да е възпрепятстван от излишната дейност на ума.

Защото, както може би знаете, или сте го преживявали, когато вдъхновението те удари, когато направиш нещо велико и невероятно, нарисуваш изящна картина, напишеш прекрасно стихотворение, почти винаги това се случва чрез Духа, а не чрез опита на ума да измисли чрез съзнателната си воля какво да нарисува или какво да напише.

Просто го оставяш то само да се нарисува или то само да се напише, както се случва при всяко велико произведение на изкуствата.

Но за да направиш това, ти трябва да си в контакт с Духа си и да не позволяваш на ума да се намесва, но за това ти е необходима известна доза медитативна практика и контрол и владеене на ума и неговата умствена дейност, която се изразява чрез непрестанната мисловна буря, която се случва нон стоп вътре в главите ни.

Та, малко се отплеснах, оставих Духа ми да ме води и да подреждам песните си в плейлисти, оттам попаднах на една песен, която не знаех дали я имам и затова трябваше да проверя дали я имам, затова написах името й “Beyond” в търсачката, но ми излезнаха много песни с такова име, затова реших да си пусна 2 от тях.

Пуснах ги, харесаха ми и ги изтеглих, но нищо повече.

След това продължих с плейлиста и сортирането на песните и чак на другия ден сутринта, когато седнах да слагам музиката се сетих за тях.. пробвах да сложа едната и тя заспа, сложих и другата и тя също заспа, под това имам предвид, че и двете бяха идеално съответстващи на ритъма и дължината на цялата лекция, а това, повярвайте ми, трудно може да се изчисли или напасне, освен ако не сте в този Поток, когато нещата просто се случват от само себе си, без вашето съзнателно усилие.

Което в Дзен се нарича У-Уей, но за това ще си говорим някой друг път.

Тоест Духът ми, вътрешното ми чувство или моята Интуиция, са ме направлявали, за да мога да направя всички тези стъпки, за да мога в крайна сметка да стигна до тези 2 песни, които са ми трябвали, за да завърша лекцията си.

Сега нека ви попитам, не можем ли да съотнесем това с всичко друго, което правим?

Не можем ли да се научим винаги да действаме по този лесен и на пръв поглед прост начин, като оставяме всичко да се случва за нас и посредством нас, а не да се опитваме да налагаме своята воля и контрол над това как да се развиват ситуациите или нещата в живота ни?

Не можем ли всички ние да се научим да действаме без да действаме /У-Уей/ или казано по друг начин, да позволим на цялата Вселена да действа чрез нас, помагайки ни по най-лесния и бърз начин да постигаме целите си?

Аз мисля, че можем, но за това трябва да се научим да пускаме съзнателния си и отчаян опит да контролираме начина, по който нещата се развиват и да се доверим и да слеем с Потока на Вселената като по този начин се научим да плуваме и да живеем с заедно с него.

А това се случва, когато, поне от време на време, спираме да мислим /да живеем в свят на концепции и абстракции/ и се докосваме до Реалния Свят, който е Тук и Сега, и до нашата Истинска Природата, в която можем лесно да чуем гласът на нашия Дух, който само ни чака да утихнем, за да може да ни помогне, докато вървим по Пътя.

Поздрави,
Събрана Мъдрост